ПЪРВИЯТ НАШЕНЕЦ, ЗА КОГОТО ОФИЦИАЛНО се знае, че е "възкръснал" в моргата, е 74- годишният билкар от хасковското село Бодрово Запрян Георгиев. Още като млад тракторист той се отравя тежко след вдишване на пестицида парацион форте 605. Цял ден пръскал с химикала в полето, гол до кръста. Вятърът духал насрещно и залепил отровата върху кожата му. Вечерта още на двора му призляло, едва изпил едно бакърче с вода и паднал в несвяст на прага. Чул само гласове: "Не е още мъртъв, но до час ще умре. Отровата е влязла навътре. Горкото момче!"
Закарали го направо в моргата на болницата. И тогава започват чудесата. "Уж съм умрял, а мисълта ми работи и ушите ми чуват, само тялото ми вдървено, разказва бай Запрян. По едно време надигам със зор глава и виждам полутъмница. Около мен лежат голи мъртви, а вратата се отваря и нещо като мъж ми вика: "Ставай, Запряне, и бягай оттука! Не е още това място за тебе! Иди в полето и търси магарешки бодил да го ядеш и пиеш от него. Ако не бягаш сега, утре ще те заровят!" Едва се изхлузих от плочата и пъл- зешком като змия по пода излязох от един счупен прозорец. Колко съм пълзял, не знам, но стигнах до някаква царевична нива и се скрих в нея. Там пред очите ми магарешки бодил. С последни сили захапах каквото можах от него и дъвча и смуча. После не помня. Спал съм в тая нива поне ден и половина, ама никой не ме е намерил. Когато се събудих, имах сила. Ставам, гледам - гол съм както в моргата. Пак почнах да гриза бодил. Чакам вечерта и целият, покрит с шума, само аз си знам как съм се прибрал у дома. А там реват и като ме видяха, бегом да бягат от мен. Милицията хукнала да дири кой ми е откраднал трупа, че и всички ги разпитвали. След този случай чувам глас и виждам в мъгла онзи в бялото и лекувам, както ми нареди...", доверява знахарят.

ДАТАТА Е 24 МАРТ 1961 Г. Медицинската сестра Пенка Найденова (23 г.) зарежда и включва в мрежата стерилизатора в дипломатическия кабинет на ИСУЛ. Уредът обаче не е заземен. 380-волтов ток удря сестрата и я убива на място. Притичва завеждащата кабинета д-р Радуилска и вика колеги на помощ. Дежурният лекар прилага дишане уста в уста, масаж на сърцето и инжекция в сърдечния мускул. Пенка не се събужда, пулсът изчезва, по тялото й избиват първите тъмни петна. "Мъртва е, няма смисъл", отсича лекарят. Откарват я в моргата. След около 15-ина минути обаче младата жена помръдва и леко отваря очи. Веднага я откарват горе. Взимайки на бегом четири етажа, пристига и главният асистент д-р Аршавир Дереджан. "Разрязах гръдния й кош, отворих перикарда и си мушнах ръката. Сърцето – като парцал. Започнах масаж. Появиха се сърдечни фибрилации. След още " половин час се появиха конвулсии. И жестоко кървене. Стана чудо - Пенка оживя след 15-минутна смърт! После я заших и я включихме на системи...", спомня си известният кардиохирург. Медицинската сестра се събужда на 20-ия ден. Проговаря на руски. Не знае нито къде е, нито а какво се е случило. "Мозъчната кора бе страшно увредена, споделя д-р а Дериджан. Пенка нямаше елементарна координация, не можеше да се обслужва. Един ден я заварих да яде сапуна от мивката. "Какво ти става, защо ядеш сапуна?", питам я изумен. Тя отвръща, че яде портокал. Наехме учител по български да я научи отново да говори а и да пише. С часове я разхождах , из градината и седях с нея по пейките...". 6 месеца след инцидента Пенка е изписана жива и здрава. Изследванията показват, че сърцето й не е увредено от тока. В момента Пенка Найденова е пенсионерка и живее в родното си село Литаково, Ботевградско.

НЯКОЛКО СЛУЧАЯ НА "ВЪЗКРЪСВАНИЯ" е имал в практиката си известният съдебен медик проф. Георги Цеков. Той още не може да забрави каква суматоха настанала преди години в Суходол, когато в една къща открили под стълбището труп на мъж. "Хората се подплашили, помислили си, че някой го е убил и го е захвърлил там, разказва патоанатомът. Лекарите от "Бърза помощ" установили смъртта. Когато пристигнах, къщата беше завардена от цял кордон милиционери. Наведох се над трупа и когато го пипнах, той съвсем леко си дръпна крака. Докоснах го пак, той отново си сви крака, този път много по-силно. Постепенно лицето му поруменя и "мъртвецът" отвори очи. Като видяха това, хората се разпищяха, а милиционерите, както си бяха с кобурите, хукнаха да бягат...", диви се на необяснимата случка проф. Цеков.

ПСИХОЛОЖКАТА ОТ СОФИЯ РЕНИ АНАСТАСОВА живее втори живот, след като е изпитала на собствения си гръб какво означава "да се върнеш от отвъдното". Зловещият екшън се разиграл преди близо 27 години. "Лобно" място на Рени би трябвало да бъде шосето край Драгалевския манастир, където след тежка катастрофа тя изпада в кома и е откарана в "Пирогов". На 15 август 1979-а навръх Голяма Богородица в параклиса на Драгалевската света обител 16-годишната девойка пали свещ пред иконата на Божията майка. Никой от нейните спътници не знае с каква молитва Рени се обръща към Господа. След литургията червената лада се спуска обратно към столицита, следвайки стръмните завои по пътя Оттук нататък спомените ни младата жена текат като в забавен каданс - микробусът, който връхлита върху колата, челният удар, звукьт на разбити стъкла... Тя не си спомня нищо повече, но близките и разказват как излетяла през предното стькло в храстите, цялата в кръв, и как сирените на линейката огласили пътуването до "Пирогов” В безсъзнание е вкарана в операционната на отделение "Вътрешна Хирургия" с тежки травми на гръбначния стълб. Часове наред лекарите се борят за живота и, но пулсът на пациентката спира, няма дишане, няма мозъчна дейност. Смъртта е констатирана, близките са уведомени, а "тупът" е свален в моргата под номер 145. Въпреки че избягва да се връща към кошмара, Рени се съгласи да разкаже какво е изпитала при връщането си от оня свя! "Виждах лекарите през цялото време как се суетят около мен. Слушах какво си говорят и се опитвах да им кажа, че съм жива, че съм там. Не усещах никаква болка. Напротив, чуствах се страшно ефирна и лека. После изведнъж някаква светнина ме привлече и като че за секунди преминах през синьо-виолетов тунел. От другата страна видях да ме чака починалата ми баба, каза ми, че още не ми е дошло времето и трябва да се върна при хората..." Това е последното, което "чува" и 'вижда" на граничнита зона между живота и cмъртта! Рени Анастасова се събужда, вкочанена от студ, в моргата на "Пирогов". Покрита е с чаршаф, на пръста на крака й е окачено номерче. Санитар я вижда как се надига бавно, със затворени очи, и надава вик на ужас. "В първия момент, казал й по-късно моргаджията, мислех да търтя да бягам, ама след това си казах: "мечка страх, мене - не" и надигнах шишенцето с ракията. Приближих се към твоята количка, а ти седиш синя-посиняла и само леко мърдаш ръцете си. Очите ти бяха полуотворени, ама аз усещах, че ме виждаш и разбираш какво става. Прекръстих се мислено, грабнах количката и нагоре, към отделението..." Докато докторите и сестрите се тълпят около нея, момичето започва да крещи. От устата й излизат несвързани думи: "Помощ! Снежана остана без крак!" Никой обаче не обръща внимание на бълнуването й. За това си спомня два часа по-късно една от сестрите във "Вътрешна хирургия", след като в операционната ампутират крака на пострадала при катастрофа жена. Името й е Снежана. Така на ръба между тоя и оня свят Рени прави първото си пророчество. Тогава разбира, че има ясновидска дарба, която ужасяващият инцидент отключва.
 

Впрочем всички ясновидци придобиват дарбата си в резултат на докосване до Отвъдното.

Несравнимо е след такова докосване ! Не е единственото условие за да придобиеш ясновидски дарби , едно от най-важните е .

след операция бях в клинична смърт, бях си отишла, нито пулс съм имала ,нито съм дишала,но чувах какво говорят хората около мен (лекарите)Била съм посиняла.Виждах какво правят с мен, а аз ги гледах някъде отгоре.Опитах се да кажа нещо но никой не ме чу!Все едно бях залепена на тавана, но се чувствах прекрасно (не може да се опише усещането на лекота, и щастие.Все си мисля ,че може би наркотиците действат така на хората които ги употребяват)Нямам обяснение.Но не исках да се връщам.В момента в който поех въздух у сетих и болката от операцията.Тунел не успях да видя , но се върнах , сега знам ,че там някъде има нещо!Спокойно е.Имам много силна интуиция, като кажа на някой нещо то вземе ,че се случи особено ако е лошо.Случвало ми се е да усетя нещо което ще се случи в бъдеще, но нямам пророческа дарба.Може би кратко съм била в клинична смърт.Само веднъж ми се случи да усетя, т.е. да видя ,че кола удря детето на един колега и му казах.Наистина се случи, дъщеря му изтичала от входа направо на улицата и я ударил бял мерцедес(точно както видях)Е след това бях обвинена, че съм пратила човек с кола да удари детето!?!?!?!?(пълна лудост)А аз просто го видях за секунди, и не мога да си обясня как и защо се случи това.

пък преди години докато пътувах с баща си с кола през прохода на Републиката , гумата на колата мина през буца сняг, която се оказа заледена. Колата подскочи и почти цялата се оказа във въздуха.....Усещах как летим буквало в пропастта от дясно....е....не паднахме, но за това пък целия ми живот премина пред очите ми като на кино лента. Всъщност едва ли е било пред очите ми, но усещането бе такова....Като слязох от колата в продължение на 15 мин бях под влияние на това усещане - да видиш целия си живот за части от секундата...невероятно......Поздрави от мен <3<3<3

Случката с видението което сте имала може да има обяснение с проникване в проекции от бъдещето . Когато не сме в ограниченията на тялото стават и такива прозрения .

Че има друго измерение.И в действителност аз бях някъде на друго място.Но къде??
Със сигурност човешкото тяло има душа, която се отделя от тялото в такъв момент!
Защото усетих как се върнах в него(в тялото си)

Има много описания на същите усещания , в които се прожектира изминатия живот. Когато съм напускал тялото си ( не е било при инциденти ) винаги усещах как времето губи познатото си астрономическо измерение . То има друга спиралност в астралното пространство и навярно на това се дължи усещането за секунди , през които минават картините от живота . Поздравявам ви и ви благодаря за личния разказ .

Съмненията ви са в правилна посока , разгледах аспекта за различното усещане за време в отговора до virgo .

Се напуска тялото пожелание.
Или това става само чрез хипноза?

Не само с хипноза , има и друг начин - астрална проекция .

що не се гръмнете?

гръм - чу ли се добре ?

Всички говорят за тунел. Аз го видях не като тунел, а като огромна фуния, която засмуква всичко, целия свят се стреми към центъра и, правейки спирала. Бях за кратко "там", за не повече от 2 минути. Понякога имам видения, но така и не се опитах да систематизирам процеса на получаването им, струва ми се, че винаги мога да ги предизвикам. Някои си мислят, че това е дар. Според мен е по-скоро наказание. Опитвал съм да излизам от тялото си - не е трудно, иска се постоянство и упоритост, воля. И по възможност - опитен учител. Веднъж преживях истински ужас - не успявах да върна ръцете си в продължение на около петнадесет минути. Усещането е отвратително! Оттогава спрях и чакам да дойде учителят, нали уж трябва да се появи, когато съм готов...

"що не се гръмнете?"

Ами защото това може да го каже само човек който не е наясно с нещата.
На който му се е случвало и само поради тази причина не вярва на хора които са минали през това!

В най-великата книга на тая тема " Мъртвите ни говорят" Франсоа Брюн се спира на най-интересния въпрос - как иззглежда астралният свят, и с множество свидетелства доказва, че Там време на практика няма, както и пространство - за секунди духовете се пренасят оттук до Япония примерно.

Eдин път прочетох тази книга - истински положения са изтъкнатите за време и пространство . Дали си спомняш кой бе казал, че в сравнение с астралния свят нашият тук изглежда като плоскост ?

Астралният свят и тунелът, в който попадаш, са различни неща.

17. анонимен
Това го твърдя на база моя опит. Но не претендирам за ИСТИНА. Може да не ми е било дадено да видя всичко такова, каквото е.

ВИНАГИ МИ Е БИЛО ИНТЕРЕСНО,ЗАЩО ХОРАТА БЯГАТ ОТ ТЕЗИ ТЕМИ, НЕ ВЯРВАТ, СТРАХУВАТ СЕ.... УЖ ВСЕ СЕ МИСЛИМ ЗА МНОГО ИНТЕЛИГЕНТНИ, А НЕ СМЕЕМ ДА ПОГЛЕДНЕМ ПО-ДАЛЕЧ ОТ НОСА СИ! УЧИЛИ СМЕ ГО ВСИЧКИ И НАЙ-ГЛУПАВИТЕ ГО ЗНАЯТ - НИЩО В ПРИРОДАТА НЕ СЕ ГУБИ, САМО СЕ ВИДОИЗМЕНЯ.... НЕ Е ЛИ МНОГО ПО-НЕЛОГИЧНО ДРУГОТО: ДА ДОЙДЕМ ОТ НИЩОТО (ДАЛИ ИМА ТАКОВА ИЗОБЩО?!?), ДА СЕ МОТАЕМ В ТОЗИ ЖИВОТ, БЕЗ ВЪОБЩЕ ДА РАЗБЕРЕМ ЗАЩО, И ДА ИЗЧЕЗНЕМ ПАК В НИЩОТО? НА МЕН ЛИЧНО МИ ИЗГЛЕЖДА ДАЛЕЧ ПО-НЕРЕАЛНО И БЕЗСМИСЛЕНО..... МИСЛЯ,ЧЕ ПРАВИЛНИЯТ ОТГОВОР Е ДРУГ: НАШИЯТ ЖИВОТ,ТУК И СЕГА, Е ЧАСТ ОТ НЕЩО НЕИЗМЕРИМО ПО-ГОЛЯМО И ВСЕОБХВАТНО,КОЕТО В ОГРАНИЧЕНИЯТА НА ЗЕМНОТО БИТИЕ НЕ НИ Е ДАДЕНО ДА РАЗБИРАМЕ И ПРОУМЯВАМЕ.... СИГУРНО ИМА ЗАЩО,ДАЛИ НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА ДА ОПИТАМЕ ДА ОТКРИЕМ ЗАЩО?!

За Митко анонимен- Ако искаш да откриеш нещо, за което не си дорасъл т.е. не си духовно изграден, то можеш да получиш такава плесница, че никога да не се свестиш.

и не е от днес. Само имаше известно прекъсване, което се отрази,но нищо.
Слава Богу не съм преживявала такива неща,но имах други две срещи с отвъдното може би?. Когато бях по-млада страдах от много тежка форма на мигрена. Всеки месец обикновено по 2-3 дни лежах с главоболие почти безпаметна. Само чувах,лошо виждах, едва говорех, изкарвах дните в някакъв нереален сън. Веднъж при такъв пристъп сънувах /или видях/ цялата отсрещна стена на стаята като голям прозорец. Беше много светло и слънчево, зад целия прозорец синееше прекрасно небе. Пристъпих натам, прозореца беше отворен и понечих да изляза през него. Тогава чух гласа на 8 годишната си дъщеря, която беше в момента на училище:"Майко".Стреснах се и станах, помислих,че си е дошла,нямаше я още,беше рано. Нейният глас ме върна според мене.
Много години след това, преди 2-3 години може би, спях следобеден сън. Звънна домашния телефон и станах да го вдигна. Докато стигна в коридора усетих ,че ми премалява на сърцето,върнах се почти несъзнателно и си легнах. Изведнъж видях,че съм на улица в някакъв странен запуснат и прашясъл град, наоколо беше нощ, бях ужасно самотна и се озъртах да видя поне някакъв човеск. Тогава чух гласът на приятеля ми, който ме викаше по име и ме питаше какво става. Когато отворих очи разбрах от него, че се пробудил от странното ми дишане, повикал ме,не получил отговор. Станал и ме погледнал-била съм с посивяло лице. Носеше ми вода и отново ме викаше по име.
Ей такива неща се случиха с мене. Давам си сметка,че може би съм колабирала, но видяното говореше и за други светове.

А случката с онова наше момче от преди 2000 години, дето си искаше царството, а пък го направиха бог?

Що документация има изписана по темата и заведена във Ватикана...

Защо тогава светиите когато са имали видения са се молели и са казвали -Господи, не съм достоен да виждам видения.

Това дето дъщеряти те е извикала с "Мамо" - те е извикала да не умираш - да не си тръгваш. На мен ми се случи нещо такова.. Една вечер изгасна тока, и аз не исках да стоя на тъмно - имаше причина - да не искам на тъмно - нещо като обсебване.. Така си напъвах волята да стана, но но нямах воля.. Все пак станах.. Отидох до кибрита и свеща - но ръцете ми не можеха да ги взема... Ръцете ми сякаш бяха от въздух.. Така правих безброй опити да ги хвана но не се получаваше.. Отчаях се.. Отидох до прозореца. Вън имаше свят.. Разбрах че съм извън тялото си - умирах - трябваше да напусна близките си - и да се впусна в този свят зад прозореца.. Погледнах отчаяно през стените близките ми.. Безпокоях се как ще се почувстват. И без това не им вървеше.. Тогава се взех в ръце - дори в буквалният смисъл.. Нямах тегло и се свих до нивото на корема ми - защото там беше нещо светло.. И така се озовах отново в тялото си.

Гледната точка е от изключителна важност когато изследваме нещо , в случая - Човека . Ние не познаваме явлението Човек в неговата пълнота – а единствено човека като негов материален носител. Всяко ниво от Всемира е характерно с явлението, което се създава в него. Или обратното – всяко явление се създава в строго определено ниво от Всемира.

не вярвам в ткива неща, но видях и чух как един човек със способности позна и описа неща къде са без да има шанс да ги разбере от някъде, инвалид е и не излиза т тях, заведох една приятелка да го пита нещо и за мен беше несериозно, но тя вярваше и отидохме...позна всичко , каза и всичко каквото я интересува, даже и каза, че баба и е имала близначка, това което и приятелката ми не го знаеше, после се обади на майка си и тя потвърди...наистина е стряскащо да ти казват неща които ЩЕ се случат или СА се случвали...но го видях на живо и вече не твърдя, че не вярвам...

ПИСМО ОТ ОТВЪДНОТО

Братя задунайски,
в ада се живее райски…

Туй не е архипелаг ГУЛАК –
няма ни един простак…

Тук не са от кол и въже –
тук не може да се лъже!

Има тук какво да се яде –
никой не посяга да краде…

В ада никой не убива,
но и пачаври не забива…

Хубаво ни е на нас в ада,
че няма ешафод и клада…

Дома на ближния не пожелават –
с доноси не се предават…

От ада вий не се плашете –
живота на Земята оправете!...

ТИя българи са много глупави да се връщат от отвъдното в българската действителност.

Че то не става пожелание.Аз например не исках да се връщам, но не знам по какви причини се върнах.Всъщност сещам се за една-Реанимираха ме. сега щях да съм си на по-хубавото място, но кой ли те пита!

Тия хора са с Бога вечеряли!