Постинг
11.12.2013 08:17 -
Чико Ксавиер - Доказателства за безсмъртието на душата ...
Франциско Кандидо Ксавиер е роден през 1910 година в малкото градче Педро Леополдо във вътрешните части на Бразилия. Детството му не е щастливо — майка му умира, когато той е на пет години. Отглежда го неговата кръстница, която редовно го бие и го изпраща да работи още на осем години. Образованието му е оскъдно и приключва на тринадесетгодишна възраст. Той работи като кухненски помощник, като продавач, както и като работник в текстилен завод, след което получава нископлатена работа в местния филиал на Министерството на земеделието, където остава до пенсионирането си през 1961 година.
Животът му обаче не е типичният за беден преуспяващ бразилец. Чико Ксавиер е име, прочуто из цяла Бразилия. Той е най-плодовитият автор — всъщност втори подред до днес, сред пишещите на португалски език. Написал е близо четиристотин книги, които според него са плод на няколкостотин „безплътни автори", предаващи произведенията си чрез неговото посредничество като медиум.
Необикновените таланти на Чико се проявяват за първи път още в училище, където редовно долавя присъствието на духове, които му помагат да пише съчиненията си. Той започва практиката си на медиум-спиритуалист през 1917 година, специализирайки психография. (Смята се, че тя е вдъхновена от духове, за разлика от автоматичното писане, което е просто израз на подсъзнателното у автора).
Първата книга на Чико Ксавиер се появява през 1932 година и се превръща в литературна сензация. Тя е озаглавена „Парнас или отвъд смъртта" и съдържа 259 стихотворения, под които стоят имената на почти всички известни бразилски и португалски поети, всичко 56 на брой. След сериозно проучване на стихотворенията, изтъкнатият академик Хумберто де Кампос декларира, че „що се отнася до вдъхновението и стила, техните автори демонстрират същите особености, които им придават характерната приживе за тях индивидуалност". Не след дълго Кампос умира, като бързо се присъединява към нарастващия екип от.духове-автори, с които Чико работи. Това става за ужас на неговата вдовица, която завежда дело за своя дял от авторските права. На широко раздухвания процес, проведен през 1944 година, тя загубва делото, с което само увеличава славата на Чико и продажбите на неговите книги.
Самите те включват проза, поезия, детски разкази и редица исторически, религиозни и научни произведения. Освен това той непрестанно предава послания от току-що починали хора, които често съдържат множество съвсем лични подробности. ЦЯЛОТО му литературно творчество е създадено пред публика, в по-голямата си част на седмичните сеанси в Педро Леополдо и Убераба, където медиума се установява за постоянно през 1959 година. Когато пише, той извръща-главата си от листа и закрива очите си с лявата си ръка, докато дясната му ръка се движи с такава скорост, че е необходимо специален асистент да премества всеки изписан лист. Почеркът му е едър и четлив и преди публикуването не се нанасят никакви корекции или промени. Чико не само че не си приписва никакви заслуги за своите произведения, но отказва да приеме каквото и да е заплащане. Всички печалби отиват за благотворителни цели за спиритуалистите.
Най-известното произведение на Чико след „Парнас" (издавано и днес, близо петдесет години след първото му публикуване), е деветтомният роман „ Нашият дом ", приписван на духа на Андре Луис. Разказвачът, който е лекар, започва със собствената си смърт и пристигането си в „оня свят". Особен интерес представляват многото пасажи, в които процесите на смърт и прераждане, както и взаимодействието между двата свята, се описват с език, изпълнен с технически термини.
И досега не е намерено задоволително обяснение за феноменалното литературно творчество на Чико. Неговите книги са забележителни не само с широкия си обсег, но и с качествата си на интересна и поучителна белетристика. Не съществува друг медиум, предоставил толкова доказателства за реалността на общуването с духове и създал такова разнообразие от добре написани и интересни книги.
(откъс от книгата на Лин Пикнет "Паранормалното: енциклопедия", изд. Делфин Прес, Бурас1993.)
Животът му обаче не е типичният за беден преуспяващ бразилец. Чико Ксавиер е име, прочуто из цяла Бразилия. Той е най-плодовитият автор — всъщност втори подред до днес, сред пишещите на португалски език. Написал е близо четиристотин книги, които според него са плод на няколкостотин „безплътни автори", предаващи произведенията си чрез неговото посредничество като медиум.
Необикновените таланти на Чико се проявяват за първи път още в училище, където редовно долавя присъствието на духове, които му помагат да пише съчиненията си. Той започва практиката си на медиум-спиритуалист през 1917 година, специализирайки психография. (Смята се, че тя е вдъхновена от духове, за разлика от автоматичното писане, което е просто израз на подсъзнателното у автора).
Първата книга на Чико Ксавиер се появява през 1932 година и се превръща в литературна сензация. Тя е озаглавена „Парнас или отвъд смъртта" и съдържа 259 стихотворения, под които стоят имената на почти всички известни бразилски и португалски поети, всичко 56 на брой. След сериозно проучване на стихотворенията, изтъкнатият академик Хумберто де Кампос декларира, че „що се отнася до вдъхновението и стила, техните автори демонстрират същите особености, които им придават характерната приживе за тях индивидуалност". Не след дълго Кампос умира, като бързо се присъединява към нарастващия екип от.духове-автори, с които Чико работи. Това става за ужас на неговата вдовица, която завежда дело за своя дял от авторските права. На широко раздухвания процес, проведен през 1944 година, тя загубва делото, с което само увеличава славата на Чико и продажбите на неговите книги.
Самите те включват проза, поезия, детски разкази и редица исторически, религиозни и научни произведения. Освен това той непрестанно предава послания от току-що починали хора, които често съдържат множество съвсем лични подробности. ЦЯЛОТО му литературно творчество е създадено пред публика, в по-голямата си част на седмичните сеанси в Педро Леополдо и Убераба, където медиума се установява за постоянно през 1959 година. Когато пише, той извръща-главата си от листа и закрива очите си с лявата си ръка, докато дясната му ръка се движи с такава скорост, че е необходимо специален асистент да премества всеки изписан лист. Почеркът му е едър и четлив и преди публикуването не се нанасят никакви корекции или промени. Чико не само че не си приписва никакви заслуги за своите произведения, но отказва да приеме каквото и да е заплащане. Всички печалби отиват за благотворителни цели за спиритуалистите.
Най-известното произведение на Чико след „Парнас" (издавано и днес, близо петдесет години след първото му публикуване), е деветтомният роман „ Нашият дом ", приписван на духа на Андре Луис. Разказвачът, който е лекар, започва със собствената си смърт и пристигането си в „оня свят". Особен интерес представляват многото пасажи, в които процесите на смърт и прераждане, както и взаимодействието между двата свята, се описват с език, изпълнен с технически термини.
И досега не е намерено задоволително обяснение за феноменалното литературно творчество на Чико. Неговите книги са забележителни не само с широкия си обсег, но и с качествата си на интересна и поучителна белетристика. Не съществува друг медиум, предоставил толкова доказателства за реалността на общуването с духове и създал такова разнообразие от добре написани и интересни книги.
(откъс от книгата на Лин Пикнет "Паранормалното: енциклопедия", изд. Делфин Прес, Бурас1993.)
Испания отчита бум на „внезапна смърт“ п...
БЯХ В АДА И В РАЯ - свидетелството на Ст...
Новата нормалност стигна до фазата на Го...
БЯХ В АДА И В РАЯ - свидетелството на Ст...
Новата нормалност стигна до фазата на Го...
Истината напира да излезе, отвори сетивата си и я приеми. Тя е около теб и опитва да те докосне. Много хора я усещат, тя говори вместо тях. Кара ги да творят, пишат да изразяват това, което говори вътре в тях, защото то е истинско и иска да бъде чуто.
цитирайbuenogan написа:
Истината напира да излезе, отвори сетивата си и я приеми. Тя е около теб и опитва да те докосне. Много хора я усещат, тя говори вместо тях. Кара ги да творят, пишат да изразяват това, което говори вътре в тях, защото то е истинско и иска да бъде чуто.
Силата на духа е безгранична !
1927 г., а не 1917 започва специализация и практика като медиум. Грешката не е ваша.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
