Постинг
12.11.2012 08:40 -
МЕЧТИ В ЗАТВОР
Никой досега не е повдигал въпроса и не ви е давал достатъчно смислено разбиране за вашето прекрасно себе - как функционираме ние. Защо се пристрастяваме? Защото не намираме по-добра алтернатива.
Никога не сме мечтали за нещо по-добро защото никога никой не ви е учил как да мечтаете по-добре. Обикновено психиатрията не дава достатъчно свобода за действие на хората, това означава много проблеми. Разбира се, не всички но едно огромно множество проблеми, които наричаме психологически се явяват при хора, които правят лош житейски избор. А те би трябвало да бъдат научени да правят по-добър избор.
Ние не съществуваме в асоциативните центрове на мозъка ни, които утвърждават нашата индивидуалност и нашата самоличност.
Обикновените хора по света, които се носят по течението често смятат живота си за досаден и лишен от вдъхновение. Това е защото те не са потърсили знание и информация, които да ги вдъхновят. Те са толкова хипнотизирани от обкръжението си от медиите, телевизията и от хората, които живеят и създават идеали, които всеки се бори да постигне и които никой още не е постигал. става дума за физически постижения като красота и достойнство, които са все илюзорни. Затова повечето хора се предават и водят един посредствен живот. И живеейки по този начин душата им
може никога да не потърси свободата си техните желания може никога да не се сбъднат, така че те искат да бъдат нещо друго.
Но ако разумът излезе на повърхността и ако те се запитат само това ли е животът? Или защо съм тук? Какъв е смисълът на живота? Къде отивам? Какво се случва след смъртта? Тогава те започват да си задават такива въпроси. Започват да флиртуват с възприятието си и могат дори да получат нервна криза но това, което става всъщност, е че техните остарели възгледи за живота и света започват да рухват. В такъв случай попадаме на непозната територия в мозъка си.
И понеже сме на непозната територия мозъкът ни започва да се пренастройва като изгражда нови връзки, съответстващи на новия мироглед. И в крайна сметка това ни променя основно. Ако аз променя ума си, ще променя ли избора си? Ако променя избора си, ще се промени ли животът ми? Защо не мога да се променя? Към какво съм пристрастен? Какво не искам да изгубя, към което съм химически привързан? И кои са тези хора, места, времена, събития или неща към които имам някакво химическо пристрастяване и с които не искам да се разделя?
Това е коренът на човешките трагедии.
http://www.occultism.biz/content/view/547/78/
Никога не сме мечтали за нещо по-добро защото никога никой не ви е учил как да мечтаете по-добре. Обикновено психиатрията не дава достатъчно свобода за действие на хората, това означава много проблеми. Разбира се, не всички но едно огромно множество проблеми, които наричаме психологически се явяват при хора, които правят лош житейски избор. А те би трябвало да бъдат научени да правят по-добър избор.
Ние не съществуваме в асоциативните центрове на мозъка ни, които утвърждават нашата индивидуалност и нашата самоличност.
Обикновените хора по света, които се носят по течението често смятат живота си за досаден и лишен от вдъхновение. Това е защото те не са потърсили знание и информация, които да ги вдъхновят. Те са толкова хипнотизирани от обкръжението си от медиите, телевизията и от хората, които живеят и създават идеали, които всеки се бори да постигне и които никой още не е постигал. става дума за физически постижения като красота и достойнство, които са все илюзорни. Затова повечето хора се предават и водят един посредствен живот. И живеейки по този начин душата имможе никога да не потърси свободата си техните желания може никога да не се сбъднат, така че те искат да бъдат нещо друго.
Но ако разумът излезе на повърхността и ако те се запитат само това ли е животът? Или защо съм тук? Какъв е смисълът на живота? Къде отивам? Какво се случва след смъртта? Тогава те започват да си задават такива въпроси. Започват да флиртуват с възприятието си и могат дори да получат нервна криза но това, което става всъщност, е че техните остарели възгледи за живота и света започват да рухват. В такъв случай попадаме на непозната територия в мозъка си. И понеже сме на непозната територия мозъкът ни започва да се пренастройва като изгражда нови връзки, съответстващи на новия мироглед. И в крайна сметка това ни променя основно. Ако аз променя ума си, ще променя ли избора си? Ако променя избора си, ще се промени ли животът ми? Защо не мога да се променя? Към какво съм пристрастен? Какво не искам да изгубя, към което съм химически привързан? И кои са тези хора, места, времена, събития или неща към които имам някакво химическо пристрастяване и с които не искам да се разделя? Това е коренът на човешките трагедии.
http://www.occultism.biz/content/view/547/78/
Годжи бери - плод с подмладяващо действи...
Важно за бъдещите ваксини!
Симулация и симулакрум – матрицата, в ко...
Важно за бъдещите ваксини!
Симулация и симулакрум – матрицата, в ко...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
