Постинг
20.09.2013 08:16 -
“В ОГЛЕДАЛОТО НА НЕВЕДОМОТО” – РАЗКАЗИ ЗА МИСТИЧНИ, ПАРАНОРМАЛНИ И ЗАГАДЪЧНИ ГЕРОИ И ЯВЛЕНИЯ
БЯГСТВОТО
По време на Първата световна война дядо ми Тодор Григоров Драгостинов попада в сръбски плен. Оковани във вериги, пленниците по цял тен работели на някаква каменна кариера, която се намирала в днешна Македония.
Баба дори получила съобщение, че съпругът й е загинал на фронта. Като всяка жена и тя не искала да повярва, че това се е случило. Отишла при някаква гледачка в селото, която гледала на боб. Тя й казала, че дядо ми е жив и здрав и след известно време ще се върне вкъщи.
През това време в лагера дошла заповед пленниците да бъдат преместени на някакъв гръцки остров в Егейско море. Дядо ми напълно се отчаял. Помислил си, че ако го преместят, с живота му е свършено. След няколко дни трябвало да ги откарат за острова. Успял да заспи едва призори и засънувал сън: Стоял сам и плачел на брега на някакъв остров, отвсякъде заобиколен с вода. Неочаквано от небето се спуснал един ангел. С един размах разстлал пред него нещо като мост и казал: “Бягай, Тодоре, спасен си!” Дядо ми се събудил. Преценил, че може би е някъде към 4-5 часа сутринта. Вечерта надзирателите имали гости и се забавлявали до късно. Сега всички спели, с изключение на часовите. Дядо нарамил веригата и тръгнал нагоре по камънака. Кариерата била стръмна и много трудна за изкачване, още повече когато единият ти крак е окован в тежка верига. Минал повече от час, вече се съмвало. Падащите камъни подсетили часовите, че някой се опитва да избяга. С няколко изстрела те събудили останалите надзиратели и организирали потеря, която да го преследва. С тях имало и няколко кучета – немски овчарки. Като се изкачил на билото, дядо видял гората. Вече нямал сили. Преценил, че ако се опита да бяга през нея, ще го открият и хванат.
От безсилие, а и от някаква интуиция, се скрил в първия по-голям храст, който бил в началото на гората. От там имал възможност да брои колко души са преследвачите. Те всички се втурнали към гората. И за миг не допуснали, че беглецът се е скрил наблизо. След потерята се движело някакво малко кученце. Единствено то надушило дядо ми и се завъртяло около храста, но останалите били вече твърде далеч. Палето се повъртяло, повъртяло и подвило опашка.
Цял ден сърбите викали, псували и стреляли из гората, но не могли да открият и следа от пленника. Дядо лежал в храста ни жив, ни умрял. Преди мръкване един по един преследвачите му се заприбирали към лагера. Дядо отново ги преброил. Страхувал се, че някой може да остане скрит в гората. За негов късмет всички се върнали обратно.
Щом мръкнало напълно, той отново нарамил веригата и тръгнал по някакъв горски път. Предполагал, че се движи в посока към българската граница. На разсъмване попаднал на някакви хора – мъж и жена, които работели нещо в нивата си, разорана в самата гора. Бил изтощен, гладен и жаден. Хората се оказали българи от Македония. Дали му парче хляб и вода. Скрили го под някакво сено, а вечерта го натоварили в каруцата си и го покрили отново със сено. В селото намерили ковач, който отсякъл веригата. Дали му нови дрехи. Погостувал им дядо няколко дни, за да разберат дали не го издирват. Като се убедили, че е безопасно, го качили на влака за София. Синът им живеел там. Дори му дали писмо, което той да му занесе. Дядо е трябвало да се представя като негов чичо. Всичко минало както трябва и дядо ми се прибрал жив и здрав в село Бряговица. Сънят му бил не само пророчески. Този сън му дал сили и вяра, че може да избяга от плен. Може би не е без значение, че по това време дядо Тодор е бил силно вярващ човек – съботянин. Тази вяра бил възприел от майка си Донка. Това са фактите. А за другото, един Бог знае…
ПЛАМЕН ГРИГОРОВ
http://rasper-bg.com/?p=1835
По време на Първата световна война дядо ми Тодор Григоров Драгостинов попада в сръбски плен. Оковани във вериги, пленниците по цял тен работели на някаква каменна кариера, която се намирала в днешна Македония.
Баба дори получила съобщение, че съпругът й е загинал на фронта. Като всяка жена и тя не искала да повярва, че това се е случило. Отишла при някаква гледачка в селото, която гледала на боб. Тя й казала, че дядо ми е жив и здрав и след известно време ще се върне вкъщи.
През това време в лагера дошла заповед пленниците да бъдат преместени на някакъв гръцки остров в Егейско море. Дядо ми напълно се отчаял. Помислил си, че ако го преместят, с живота му е свършено. След няколко дни трябвало да ги откарат за острова. Успял да заспи едва призори и засънувал сън: Стоял сам и плачел на брега на някакъв остров, отвсякъде заобиколен с вода. Неочаквано от небето се спуснал един ангел. С един размах разстлал пред него нещо като мост и казал: “Бягай, Тодоре, спасен си!” Дядо ми се събудил. Преценил, че може би е някъде към 4-5 часа сутринта. Вечерта надзирателите имали гости и се забавлявали до късно. Сега всички спели, с изключение на часовите. Дядо нарамил веригата и тръгнал нагоре по камънака. Кариерата била стръмна и много трудна за изкачване, още повече когато единият ти крак е окован в тежка верига. Минал повече от час, вече се съмвало. Падащите камъни подсетили часовите, че някой се опитва да избяга. С няколко изстрела те събудили останалите надзиратели и организирали потеря, която да го преследва. С тях имало и няколко кучета – немски овчарки. Като се изкачил на билото, дядо видял гората. Вече нямал сили. Преценил, че ако се опита да бяга през нея, ще го открият и хванат.
От безсилие, а и от някаква интуиция, се скрил в първия по-голям храст, който бил в началото на гората. От там имал възможност да брои колко души са преследвачите. Те всички се втурнали към гората. И за миг не допуснали, че беглецът се е скрил наблизо. След потерята се движело някакво малко кученце. Единствено то надушило дядо ми и се завъртяло около храста, но останалите били вече твърде далеч. Палето се повъртяло, повъртяло и подвило опашка.
Цял ден сърбите викали, псували и стреляли из гората, но не могли да открият и следа от пленника. Дядо лежал в храста ни жив, ни умрял. Преди мръкване един по един преследвачите му се заприбирали към лагера. Дядо отново ги преброил. Страхувал се, че някой може да остане скрит в гората. За негов късмет всички се върнали обратно.
Щом мръкнало напълно, той отново нарамил веригата и тръгнал по някакъв горски път. Предполагал, че се движи в посока към българската граница. На разсъмване попаднал на някакви хора – мъж и жена, които работели нещо в нивата си, разорана в самата гора. Бил изтощен, гладен и жаден. Хората се оказали българи от Македония. Дали му парче хляб и вода. Скрили го под някакво сено, а вечерта го натоварили в каруцата си и го покрили отново със сено. В селото намерили ковач, който отсякъл веригата. Дали му нови дрехи. Погостувал им дядо няколко дни, за да разберат дали не го издирват. Като се убедили, че е безопасно, го качили на влака за София. Синът им живеел там. Дори му дали писмо, което той да му занесе. Дядо е трябвало да се представя като негов чичо. Всичко минало както трябва и дядо ми се прибрал жив и здрав в село Бряговица. Сънят му бил не само пророчески. Този сън му дал сили и вяра, че може да избяга от плен. Може би не е без значение, че по това време дядо Тодор е бил силно вярващ човек – съботянин. Тази вяра бил възприел от майка си Донка. Това са фактите. А за другото, един Бог знае…
ПЛАМЕН ГРИГОРОВ
http://rasper-bg.com/?p=1835
Папа Франциск нареди всички църковни пар...
DW предупреждава за риск за единството н...
Не чети това, ако имаш нестабилна кула о...
DW предупреждава за риск за единството н...
Не чети това, ако имаш нестабилна кула о...
Благодарности за тази история .Тя крие в себе си и изстрадан опит който не се знае кога може да ни потрябва защото историята е като спирала -върти се ,върти се и макар и на по-различно ниво все се повтаря поне за нашата българска и балканска история е така.Основното е вяра в Бог и решимост за борба за собственото спасение но и усет за ситуацията.Добри хора които да помогнат сигурно се намират въпреки ,че ни промиват съзнанието и ни насъскват едни срещу други.
цитирайВярата в Бог е връзка с него. Тогава няма нищо невъзможно.
цитирайПоздравления, че сте записал тази родова история...
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
