Бях в празнотата и осъзнавах всичко, което е било създадено. Сякаш гледах през очите на Бог. Бях станал Бог. Изведнъж не бях аз вече. Единственото нещо, което мога да кажа е, че гледах през очите на Бог. И изведнъж знаех защо съществува всеки атом и можех да видя всичко. Любопитното беше, че отидох в празнотата и се върнах с разбирането, че Бог не е там. Бог е тук. За това става въпрос. Това постоянно търсене на човешката раса да отиде и да намери Бог… Бог ни е дал всичко, всичко е тук – тук се намира. И това, което правим сега, е Божието изследване на Бог чрез нас. Хората са толкова загрижени да се опитват да станат Бог, че изпускат да осъзнаят, че ние вече сме Бог и Бог става нас. За това става въпрос. Когато осъзнах това, бях приключил с празнотата и исках да се завърна в това създание, в тази юга.
Тогава изведнъж се завърнах през втората Светлина или Големия Взрив, чувайки още няколко меки взрива. Пуснах се обратно по потока от съзнание през цялото създание. Какво спускане! Суперклъстерите на галактиките ми се явиха с още повече прозрения. Минах през центъра на нашата галактика, който е черна дупка. Черните дупки са огромни процесори или рециклатори на вселената. Знаете ли какво има от другата страна на една черна дупка? Ние сме там. Нашата галактика, която се преработва от друга вселена. В цялата си енергийна конфигурация галактиката изглеждаше като фантастичен град от светлини. Цялата енергия от тази страна на Големия Взрив е Светлина. Всяка частица, по–малка от атома, всеки атом, звезда, планета, дори самото съзнание, са направени от Светлина и имат честота. Светлината е живата материя. Всичко е направено от Светлина, дори камъните. Така всичко е живо. Всичко е направено от Светлината на Бог, всичко е много интелигентно.
Като се спусках по потока, видях огромна Светлина да идва. Знаех, че това беше първата Светлина, светлинната матрица на Висшия Аз на нашата слънчева система. Цялата слънчева система се появи в Светлината, придружена от един от тези меки взривове. Видях, че нашата слънчева система, в която
живеем, е нашето по–голямо местно тяло. Това е нашето местно тяло и ние сме много по–големи, отколкото си представяме. Видях, че слънчевата система е нашето тяло. Аз съм част от това и Земята е това велико създадено същество, което ние сме, и ние сме частта от него, която знае, че е. Но ние сме само тази част. Ние не сме всичко, но ние сме тази част от него, която знае, че е.
Успях да видя цялата енергия, която тази слънчева система генерира, и е невероятно светлинно шоу! Можех да чуя музиката на сферите. Нашата слънчева система, както и всички небесни тела, създават уникална матрица от светлинни, звукови и вибрационни енергии. Напредналите цивилизации от другите слънчеви системи могат да следят живота, какъвто го знаем във вселената, използвайки вибрициите или енергийния печат на матрицата. Детска игра е. Чудните земни деца, човешките същества, издават
изобилие от звуци като деца, които си играят в задния двор на вселената.
Поех по потока направо към центъра на Светлината. Почувствах се прегърнат от нея, когато ме пое със своя дъх, последван от друг мек звуков взрив. Бях във великата Светлина на Любовта с потока на живота, минаващ през мен. Трябва да го кажа отново – това е най–обичащата, несъдеща Светлина. Тя е идеалният родител за това чудно дете.
– Какво сега? – чудех се.
Светлината ми обясни, че няма смърт, ние сме безсмъртни същества. Вече сме живи завинаги! Осъзнах, че ние сме част от естествена жива система, която се преработва безкрайно. Никога не ми беше казано, че трябва да се връщам обратно. Просто знаех, че ще се върна. Беше естествено след това, което видях. Не знам колко дълго бях със Светлината в човешко време. Но дойде миг, в който осъзнах, че на всички мои въпроси е отговорено и моето завръщане беше близо. Когато казвам, че на всички мои въпроси беше отговорено от другата страна, искам да кажа точно това. На всички въпроси ми бе отговорено. Всеки човек има различна роля и различен брой въпроси, които да разучи. Някои от нашите въпроси са универсални, но всеки от нас изследва нещото, наричено живот, по неговия си уникален начин. Така и всяка друга форма на живот – от планините до всяко листо на всяко дърво.
И това е много важно за останалите от нас в тази вселена. Защото всичко то допринася за Голямата Картина, пълнотата на живота. Ние сме, казано с други думи, Бог, който изследва своя Аз в един безкраен Танц на Живота. Вашата уникалност подсилва всичко живо.
Като започнах да се връщам обратно към живота, изобщо не ми мина през ум, нито ми беше казано, че ще се завърна в същото тяло. Просто нямаше значение. Имах пълна вяра на Светлината и в процеса на живота. Когато потокът се свърза с великата Светлина, помолих никога да не забравям видяното и чувствата от това, което изпитах от другата страна. Имаше едно: „Да“. Почувствах го като целувка върху душата си. Тогава бях върнат обратно от Светлината отново във вибрационното царство. Целият процес се обърна, с дори дадена ми повече информация. Върнах се у дома и ми бяха дадени уроци за механизма на прераждането. Бяха ми дадени отговори на всички тези малки въпроси, които имах: „Как работи това? Как работи онова?“. Знаех си, че ще бъда прероден. Земята е велик процесор на енергия и индивидуалното съзнание се развива от нея и отива във всеки един от нас. Помислих се за човек за първи път и бях щастлив да съм такъв. От това, което видях, щях да съм щастлив да съм атом в тази вселена. Един атом. И така, да бъда човешката част от Бог – това е най–фантастичното блаженство. Това е блаженство извън нашите най–луди представи какво може да е блаженство. За всеки един от нас да бъдем човешката част от това преживяване е величествено и великолепно. Всеки един от нас, без значение къде е, е блаженство за тази планета, където сме ние.
И така, преминах през процеса на прераждане, очаквайки да бъда бебе някъде. Но ми беше даден урок как личността и съзнанието се развиват и се преродих отново в това тяло. Бях толкова изненадан, като си отворих очите. Не знам защо, но толкова се радвах, че съм обратно в това тяло,
обратно в моята стая с някой, който се грижеше за мен и изливаше сълзи от очите си. Беше моята болногледачка. Беше се предала час и половина, след като ме намерила мъртъв, но знаем, че беше час и половина, понеже тогава ме е намерила. Тя беше уважила моето желание мъртвото ми тяло да бъде оставено поне за няколко часа. Имахме силен стетоскоп и много начини да проверим жизнените функции на тялото, за да видим какво се случваше. Тя може да потвърди, че бях мъртъв.
Това не беше преживяване близко до смъртта. Преживях самата смърт за поне час и половина. Тя ме е намерила мъртъв и е проверявала със стетоскоп, проверявала е кръвното ми налягане и сърцебиене в продължение на час и половина. След това се пробудих и видях Светлината навън. Опитах се да стана и да отида при нея, но паднах от леглото. Тя чу силен трясък, влезе и ме намери на пода. Като се оправих, бях много изненадан и слисан от това, което ми се случи. Първоначално цялата памет от пътешествието, което имах, я нямаше. Появих се на този свят и питах: „Жив ли съм?“. Този свят изглеждаше повече като сън в сравнение с другия.
В рамките на три дни се чувствах нормално отново, по–ясно и все пак различно, откакто съм се чувствал преди в моя живот. Паметта ми от пътешествието се върна по–късно. Не можех да видя нищо погрешно в което и да е човешко същество, което бях виждал. Преди това наистина прибързвах в преценката си. Мислех, че много хора са наистина прецакани, но всъщност си мислех, че всички са прецакани с изключение на мен. Всичко това обаче скоро ми се проясни. Около три месеца по–късно един приятел каза, че трябва да се тествам и отидох да ме сканират и т.н. Наистина се чувствах добре и ме беше страх от лоши новини. Спомням си доктора в клиниката, като гледаше сканираните неща отпреди и след това, казвайки:
– Ами, сега тук няма нищо.
– Наистина, може би е чудо? – казах аз.
– Не, тези неща се случват, наричат се спонтанни ремисии. – каза той.
Държеше се много безразлично. Но това беше чудо и аз бях впечатлен, дори и никой друг да не беше. Мистериите на живота имат много малко общо с интелигентността. Вселената изобщо не е интелектуален процес. Интелектът помага, брилянтен е, но точно сега това е нещото, с което
се движим, вместо с нашите сърца и по–мъдрата част от нас самите.
Центърът на Земята е този велик трансформатор на енергия, точно както можете да го видите на снимките на магнитното поле на нашата Земя. Това е нашият цикъл, дърпащ преродилите се души обратно през него. Знак, че сте достигнали човешкото ниво, е, че започвате да развивате индивидуално съзнание. Животните имат групова душа и те се прераждат в групови души. Един елен е много вероятно да бъде елен завинаги. Но самият факт, че си роден човек, дали уродлив или гений, показва, че си на пътя на развитие на индивидуалното съзнание. То е част от груповото съзнание, наречено човечество.
Видях, че расите са личностни групи. Държавите като Франция, Германия и Китай имат своя собствена личност. Градовете имат своя личност, техните местни душевни групи привличат определени хора. Семействата имат групови души. Индивидуалната идентичност се развива като разклоненията на един фрактал, груповата душа изследва нашата индивидуалност. Различните въпроси, които всеки един от нас има, са много, много важни. Това е как Бог изследва своето Аз – чрез теб. Така че поставяй въпросите си и търси. Ще намериш своя Аз и ще намериш Бог в този Аз, защото само Аз–ът е.
Започнах също така да разбирам, че всички ние хората сме близки другари. Ние сме част от една и съща душа, която се разделя фрактално в много творчески посоки, но все пак едни и същи. Сега, като погледна някое човешко същество, виждам близък другар, моят близък другар, този, който
винаги съм търсел. Освен това, най–близкият другар, който ще намерите, сте вие самите. Ние сме едновременно мъже и жени. Ние преживяваме това в матката и ние преживяваме това в състоянията на прераждане. Ако търсите най–великия другар извън себе си, може би няма да го намерите, той не
е там. Точно, както Бог не е „там“. Бог е тук. Не търси Бог „навън“. Търси Бог тук. Вгледай се във своя Аз. Започни най–великата любовна връзка, която си имал… с твоя Аз. Ще харесаш всичко в нея.
Спуснах се и в това, което може би ще наречете ад, и беше много изненадващо. Не видях сатана или дявол. Моето спускане в ада беше спускане в личната човешка мизерия, невежество и тъмнина на незнанието на всеки индивид. Изглеждаше като мизерна вечност. Всяка от милионите души около мен имаше по една малка звезда на разположение. Никой обаче не й обръщаше внимание. Те бяха толкова погълнати от своята болка, травма и мизерия.
После след период, който изглеждаше като вечност, започнах да викам Светлината като дете, викащо родителя за помощ. Тогава Светлината се отвори и оформи тунел, който дойде точно към мен и ме изолира от всичкия страх и болка. Това е адът. Та, това, което правим, е да се учим да
стиснем ръце и да се съберем. Вратите на ада са отворени сега. Ние ще се свържем, ще се държим за ръце и ще излезем заедно от ада.
Светлината дойде при мен, превърна се в огромен златен ангел и аз казах: „Ти ангел на смъртта ли си?“ Тя ми обясни, че е моят абсолютен Дух, матрица на Висшия ми Аз, много древна част от нас. Тогава бях отведен към Светлината.
Скоро нашата наука ще изрази Духа. Няма ли да е чудесно? Сега измисляме устройства, които са чувствителни към фина или Духовна енергия. Физиците използват тези атомни ускорители, за да размажат атомите и да видят от какво са направени. Стигнали са до кварки и всичко това. Един ден те ще стигнат до малките неща, които ни държат заедно, и ще се принудят да нарекат това… Бог. С атомни ускорители те не само виждат какво има вътре, но и създават частици. Слава Богу, повечето от тях имат кратък живот, милисекунди и наносекунди. Тъкмо започваме да осъзнаваме, че ние създаваме, като вървим напред.
Видях една област, в която има момент, в който предаваме цялото знание и започваме да създаваме следващия фрактал, следващото ниво. Имаме силата да създаваме, докато изследваме. И Бог се изследва чрез нас.
След моето завръщане чувствам спонтанно Светлината и се научих да отивам до онова място почти всеки път в моите медитации. Всеки един от вас може да направи това. Не е необходимо първо да умрете, за да го направите. Във вашето „оборудване“ е, екипирани сте вече за това. Тялото е най–великолепната Светлина, която съществува. Тялото е вселена от невероятна Светлина. Духът не ни кара да разлагаме това тяло. Това не се случва. Спрете да се опитвате да станете Бог, Бог става вас. Тук. Умът е като дете, бягащо през вселената, което я иска и мисли, че то е създало света. Но аз питам ума: „Какво общо има твоята майка с това?“. Това е следващото ниво на Духовна осъзнатост. „О! Моята майка!“ Изведнъж изоставяш егото си, защото не си единствената душа във вселената.
Един от моите въпроси към Светлината беше:
– Какво е раят?
Разведоха ме по всички видове рай, които са били създавани: Нирванския, „Земите на щастливия лов“ и всички други. Минах през тях. Те са създадени от нашата мисъл. Всъщност ние не отиваме в рая, ние сме преработени. Но, каквото създадем, ние оставяме част от нас там. То е реално, но не е всичко от душата.Видях Християнския рай. Очакваме да е красиво място и седиш пред трона, възхвалявайки вечно. Опитах. Скучно беше! Това ли ще правим? Детско е. Не искам да обидя никой. Някои видове рай са много интересни, а някои са много скучни. Древните бяха много интересни, на индианците, на „Земите на щастливия лов”. На египтяните беше фантастично. И още, и още. Има толкова много. Във всеки един от тях има фрактал, който е твоята лична интерпретация, освен ако си част от групова душа, която вярва само в Бога на определена религия. Тогава си много близо, в същия парк, но дори и тогава всеки е малко различен. Това е част от теб, която оставяш там. мъртта е относно живота, не е относно рая. Попитах Бог:
– Коя е най–добрата религия на планетата? Коя е правилна?
И Божеството каза с огромна Любов:
– Не ме е грижа.
Беше невероятна благосклонност. Това означава, че ние сме загрижените същества. Абсолютното Божество на всички звезди ни каза: „Няма значение от коя религия сте.“ Те идват и си отиват, те се променят. Будизмът няма да съществува вечно, католицизмът също не е създаден веднъж завинаги; всички религии съществуват, за да станем просветени. Повече Светлина идва във всички системи сега. Ще настъпи реформация в Духовността, която ще бъде толкова драстична, колкото е била протестантската реформация. Ще има много хора, които ще се борят за това, една религия срещу другата, вярвайки, че само те са прави. Всеки си мисли, че притежава Бог, религиите и философиите, и по–специално религиите, защото те формират големи организации около техните философии.
Когато Божеството каза: „Не ме е грижа“, веднага разбрах, че нас ни е грижа. Важно е, защото ние сме грижовни същества. Важно е за нас и това е, което е важно. Това, което имате, е енергийното уравнение в Духовността. Абсолютното Божество не го е грижа дали сте протестант, будист или каквото и да е. Всичко това е цъфнала фасада на цялото. Пожелавам си всички религии да го осъзнаят и да позволят на другите да съществуват. Няма да настъпи краят на всяка религия, все пак говорим за един и същи Бог. Живей и остави другите да живеят. Всеки има собствена гледна точка. И всичко се прибавя към Голямата Картина, всичко е важно.
Отидох от другата страна с много страх от токсични отпадъци, ядрени ракети, нарастване на населението, изсичането на тропическата гора. Върнах се, обичащ всеки един проблем. Обичам ядрени отпадъци. Обичам гъбовидни облаци от ядрени взривове, това е най–святата мандала, която сме проявили до ден-днешен, като идеален образец е. Това, повече от всяка религия или философия на света, ни сближава изведнъж на ново ниво на съзнание. Знаейки, че можем да взривим планетата петдесет пъти или петстотин пъти, ние най–накрая разбрахме, че ние всички сме тук заедно сега. За известен период от време трябваше да бъдат пуснати повече бомби, за да го осъзнаем. Тогава започнахме да казваме: „Нямаме нужда повече от това.“
Сега всъщност сме в по–безопасен свят, отколкото сме живели преди, и ще става все по–безопасен. Та, върнах се, обичащ токсичните отпадъци, защото те ни сближиха. Тези неща са толкова големи. Както П. Ръсел би казал: „Проблемите сега са в „душевна големина“.“ Имаме ли размер на душата? Да! Изсичането на тропическата гора ще намалее и след петдесет години ще има повече дървета на планетата, отколкото много отдавна преди това. Ако се интересувате от екология, подхванете я, вие сте част от системата, която се осъзнава. Подхванете я с всички сили, но не се депресирайте. Тя е част от нещо по–голямо.
Земята е в процес да се самокултивира. Вече няма да бъде толкова диво място, както е била преди. Но ще има огромни диви места, резервати, където природата ще процъфтява. Градинарството и резерватите ще са основни в бъдеще. Увеличението на населението достига оптималния лимит на енергия, за да предизвика разместване на съзнанието. Това разместване ще промени политиката, парите, енергията.
Какво става, когато сънуваме? Ние сме многопространствени същества. Можем да имаме достъп до това чрез осъзнатото сънуване. Всъщност, вселената е Божи сън. Едно от нещата, които видях е, че хората са точка на планетата, която е точка в галактиката, която е точка. Има огромни системи навън и ние сме в нещо като средна система. Но човешките същества са вече легендарни из космоса на съзнанието.
Малкото човешко същество от Земята, Гая, е легендарно. Едно от нещата, с които сме легендарни, е сънуването или фантазирането. Ние сме легендарни фантазьори. Всъщност целият космос е търсил значението на живота, значението на всичко това. И малкият фантазьор е измислил най–добрия отговор досега. Ние сме го сънували, изфантазирали. Затова сънищата и фантазиите са важни. След като умрях и се върнах, наистина уважавам живота и смъртта. В нашите ДНК експерименти може би сме отворили вратата към голяма тайна. Скоро ще можем да живеем толкова дълго, колкото искаме, в това тяло. След 150 години живот ще има интуитивно чувство в душата ви, че искате да смените каналите. Да живееш завинаги в едно тяло не е толкова творческо, както прераждането, както преобразуването на енергия в този фантастичен въртеж от енергия, в който се намираме. Ние всъщност ще видим мъдростта на живота и смъртта и ще й се насладим.
Сега ние сме живи завинаги. Това тяло, в което сте, е било живо винаги. То идва от непрестанен поток от живот, връщащ се до Големия Взрив и отвъд него. Това тяло дава живот на следващия живот в гъста и фина енергия. Това тяло е било живо винаги.
По време на ПБС–то си, Мелън е имал пълен преглед на живота си и е видял кога са започнали неприятностите му – още докато е бил в утробата на майка си. Неговият баща е бил алкохолик по това време и когато е удрял майка му, Мелън е чувствал всеки удар като гръмотевица. Всички хормони, страх и емоции са минавали през него. И затова, когато се е родил, е бил много ядосан. Знаел е, че светът е много опасно място. След като е видял една снимка, която показва приликите на Лос Анджелис и ракова клетка, той е сметнал, че човечеството е като рак за природата и затова
по–късно е имал нелечим рак.
След ПБС–то си, Мелън успява да се свързва всеки ден със Светлината и да се потапя в Универсалното Знание, където може да получи отговор на всеки един въпрос. Използва тази възможност и помага в научни изследвания, свързани с биофотони и регенерация на клетките със Светлина. Светлината му казва да обърне внимание на учения К. Бакстър, който с помощта на полиграф през 1966 г. за първи път вижда, че растенията отговарят на това, което се случва в тяхната среда. В своята изследователска работа Бакстър документира взаимната връзка между живите същества и взаимодействието на техните съзнания.
Той разбира от Светлината, че тя е пълна с Радост. Тя му поставя следния въпрос: „Знаеш ли защо Земята е любимото място за прераждане?“ И му отговаря: „Това е мястото, където можеш да си починеш от вечния Смях.“ Показано му е, че Уолт Дисни е бил един от най–големите лечители на Земята. На Мелън му е показано и бъдещето на Земята. Скоро ние ще направим най–важната крачка в историята си. И тя не е Духовността и не е науката. Ще премахнем оцеляването.
Започнало е самопосвещението, което значи, че ние поемаме отговорността за това, което създаваме, и спираме парадигмата на предоставяне на други да управляват живота ни, например семейство и правителство. Време е да се съберем всички заедно по света и да разберем, че сме част от океана на съзнание, че всички сме свързани.
В близко бъдеще войната ще е незаконна и войската ще бъде обслужващ център. Колите ще се движат с безплатна енергия и няма да имат гуми. Всички тези технологии ги има сега. Няма да се наложи на хората да работят, за да се изхранват, освен ако искат. Те ще правят това, което обичат. Като се развива бъдещето, технологиите за телепортиране извън времето и пространството ще станат норма. Луната се отдалечава от Земята, което ще доведе до драстични промени в месечните цикли и вълни. Ще започнем да населяваме други планети.
http://openom.eu/bg/27742
