Духовността като вид бягство от реалността - Ескейпизъм

Нека започна точно от най-невралгичната точка. В момента в който изписвам тези думи мога да възкликна: „Писна ми!". А аз още не съм започнал.

Току що изслушах една дълбоко потънала в стрес възрастна жена по телефона, изслушах поредното описание относно нейният пет годишен внук, за онова което се е случило с него в Центъра за предучилищно възпитание. По този въпрос може да видите съответната статия. Бел. от редактора: става въпрос за прояви на педофилия в един от предучилищните домове.

Доста е като информация това, нали? Особено ако сте един от изразителите на т.нар. „Ню Ейдж любов". Всичко това ще ви се стори твърде много. Ще кажете трябва да бъдем позитивни. Говорейки пред хората, че онова което се случва било „лоша карма". 0, горките ми.

Все едно да се каже: Не откривайте онова, което става в света около вас. Не гледайте онова което се случва с милиони деца всеки ден по цялата планета. И за вашата собствена сигурност в името на Бога, не се размърдвайте от задниците си, нито се опитвайте да направите нещо.

Да се направи нещо по въпроса това звучало негативно. Господи!

И така ако сте от това направление на Ню Ейдж „любовта", моля ви незабавно запалете свещ, наредете се в кръг с т.нар. „мислители" и започнете да изпращате позитивни вибрации. От това може би милиони деца не ще пострадат ужасно в т.нар. Центрове за специални грижи. И така изберете!

Колкото до мен какво друго бих могъл да направя в остатъка от моя живот. Току що съм слушал безкрайни словоизлияния, голи кухи фрази, празнословия, слушам ги непрекъснато от хора, които се крият зад „любовта" и т.нар. „духовност". Всички те се извиняват с тях.

Да, те се извиняват с тях за това, че не правят нищо, което поне малко би могло да промени нещата. Всички тези Ню Ейдж последователи говорят по един и същ начин за любовта. А какво общо има любовта с тяхната менталност. Това е едно отричане на процесите, които се извършват в момента, отричане на страданието защото същите те не могат да видят тази реалност и те крият своето коравосърдечие с упоритостта на овни под булото на израза, че трябвало да бъдат позитивни.

Нима е отрицателно да се идентифицира рака, така че да бъде впоследствие лекуван? Или е по-положително да се отрече този рак, че съществува. Докато още не е станало късно и не е много напреднал той да може да бъде излекуван все пак.

С едно изречение вие разбирате ужасната реалност на онова което Ню Ейдж последователите отричат при възприятието на този свят. Отричането на съществуването на рака води до закъсняване на процеса на неговото рано или късно лекуване, а то е необходимо. Да се продължава да се отрича по този начин реалността, т.е. да се осъждат все повече и повече деца, да страдат от последствията на този рак като се правят, че не го виждат с призиви за положително мислене, какво е това!

Да поговорим за тези, които си затварят очите.

Безспорно ние се нуждаем да проектираме нашата енергия на Любов, но любовта не е това, което го пее Селин Дион. То е да посветим себе си в разкриването на онова, което трябва да бъде разкрито и което трябва да бъде неутрализирано ако сме призвани да лекуваме в този триизмерен свят. Все едно, че вървим в пространства, в които не бихме искали въобще да мислим, прекарваме нашите дни обработващи информация, която не бихме искали да видим никога. И така става, че рано или късно, е необходимо да отворим очи и да видим онова, което е било нееднократно затъмнявано от липсата на желание за разпознаване.

Вижте това заболяване, излекувайте го, сторете някаква промяна.

Нито за момент аз не търся да подкопавам значението на фокусирането върху нуждата от любов в нейният истински смисъл. Любовта не е отричане на нищо, което става от реалността.

Това не е закриване на очите, поради това, че не ни е изгодно да видим нещо.

Повярвайте, става ми ужасно тъжно от подобно лицемерно мислене. Съжалявам ако съм ви причинил досада с всичко това, което пиша. То е защото просто, аз съм. Така аз вече се чувствам по-добре.



С много любов: Дейвид Айк

 

Фокусирани Хора,които разрушават "стандарти".Специални ПОздрави!! Любим Автор!!

:)
http://meiia.blog.bg/izkustvo/2012/07/17/nichiia-teritoriia.980103

Но нима наистина има хора, които биха си затворили очите пред злото, което се случва в света? На мен ми иде да вия като чуя или видя някакво страдание, причинено някъде, на някого...но не знам как мога да променя този свят.
Хе го харесвам. Не го приемам. Меко казано. Не харесвам начина, по който хората са "организирали" света си, защото в него преобладава злото. В ада няма позитивизъм, няма начин. А хората са превърнали света, който им е подарен, в грозен ад.

Правилно, напълно споделям и ми е трудно да добавя каквото и да е, освен потвърждение на тезата: Любовта е не само голи чувства, тя е комплекс от позитивни действия за доброто на тези, които обичаш.

Интересно е като замисъл и мога да те поздравя в добавка с пожеланието сама да си бъдеш и авторитет, и спасител ! Наистина няма нужда от Ню Ейдж или каквото и да е да изпълнява тази роля

Уви , има такива хора и те не са един и двама . Всеки ден ги виждам , а най-невероятното е , че те изобщо не съзнават ....

И в никакъв случай не е заравяне на главата в пясъка пред проблеми и опасности .